Може ли един мъж да си позволи да покаже отчаяние?

Може ли един мъж да си разреши да покаже обезсърчение? Има ли право да моли жена си да откри работа, чувствайки, че скоро ще „ изгори жив “, пробвайки се самичък да издърпа финансовата поддръжка на фамилията? Известното английско издание The Guardian разгласява анонимно писмо от брачен партньор до брачната половинка му, в което той я моли да стартира да печели пари. Не можахме да подминем толкоз значима тематика, по тази причина публикуваме нейния превод на нашия уеб страница. 

„ Все още си припомням вълнението, което изпитах, когато те видях за първи път в юридическия факултет. Блестеше измежду потока от мрачни и нервни лица. Бързо ми стана ясно, че си блага, земна, а също и лоялна към приятелите и фамилията си. След дипломирането бяхме неразделни. Издържахме изпита, който дава право на адвокатска специалност и се оженихме. Бъдещето изглеждаше ярко – двама брилянтни адвокати със светли мозъци, подкрепяни от фамилиите си, подготвени да основат лично семейство и бъдеще.

Започнах кариерата си, като прекарвах изтощителни часове в доста напрежение и непрекъснат стрес, което е толкоз типично за младите адвокати. Изведнъж ти прояви ненадейно съмнение по отношение на намирането на добра работа и въобще на някаква работа за себе си. След лек напън от моя страна, само че най-много тъй като имаше студентски заем (заем, даден на студенти за покриване на разноските им за обучение), ти стартира да се занимаваш с незаконна работа. По-подходящо беше за някой, който имаше половината от нашето обучение и просветеност, само че не и за теб, също така тази работа беше ниско платена.

Тогава пристигна първата бременност – нещо, което и двамата доста искахме. Тя напълно насочи вниманието ти към най-важната работа на света – майчинството. Няколко години по-късно бяхме благословени с второ дете. Мина време, децата растяха. През цялото това време ти в никакъв случай не бе работила по специалността си, макар че и двете деца бяха на учебно заведение по през целия ден, а първото ни дете в този момент е на път да отиде в лицей.

Постигнах добър прогрес по кариерната стълбица. С доста труд съумях да осигуря всичко, което хората от междинната класа би трябвало да имат: хубава къща в безвреден и спокоен регион, годишна почивка, щастливи и здрави деца и парите, които сме заделили за тяхното висше обучение. Но всичко това ми пристигна на чудовищна цена. Нивото на стрес, в което се намирам всеки ден, се усилва дружно с размера на отговорностите в работата. И здравето ми внезапно се утежни. Хората, които не бях виждал от доста години, потръпваха при типа ми, когато се срещахме още веднъж. Уви, нееднократно съм чувал с крайчеца на ухото си по какъв начин познати в диалог виждат какъв брой съм стар.

Не съм сигурен, че мога да пребивавам с това движение през идващите 25 години. Често бленувам да напусна компанията си и да заема по-малко виновна позиция и ти също да намериш работа за себе си – даже и най-скромната – тъй че тя по някакъв метод да помогне за компенсиране на финансовия минус, който може да се появи в нашето семейство.

В продължение на доста години те молех  да си намериш работа, каквато и да е работа. По-голямата част от свободното си време ти оказвам помощ в къщи, помагах и с развъждането на децата. Разбирам, че обичайните функции на половете постоянно потискат дамите, само че това също е нож с две остриета. Бих се чувствал по-малко уединен и сломен, в случай че ми помагаше и с финансите за нашето семейство, въпреки и малко.

Но не се случи. Стана ми ясно, че си удовлетворена от моята работа, от която съм смъртоносно изтощен, и от големия стрес, обвързван с построяването на кариера, който стартирам да ненавиждам от ден на ден и повече.

Прекалено си заета с доброволчески действия, разнообразни занимания и спортни тренировки. Постоянно общуваш с дами, които са в сходна обстановка, предпочитайки да си стоят у дома и да не вървят на работа. Всички се оплаквате от финансови усложнения, само че никоя от вас не е обмисляла съществено възможността  да си откри работа, с цел да облекчи тежестта на съпрузите си и най-малко малко да оказват помощ на фамилния бюджет.

Аз не желая да започваш работа, с цел да мога да си купя безценен Jaguar или вила край морето. Искам да си намериш работа, с цел да мога да се преместя на друга по-малко стресираща позиция и да не се постанова да намаляваме стандарта си на живот.

Искам да си намериш работа, с цел да не се разсънвам измежду нощ в студена пот, тъй като кариерата ми е единственото нещо, от което завиди бъдещето на всички нас.

Искам да започнеш да работиш и ние да се усещаме като същински сътрудници, а аз да спра да се усещам като животно, чиято роля е само да обезпечава пари.

Искам щерка ни да те види в работна среда и това я стимулира да стартира да гради кариерата си. Така че тя в никакъв случай да не бъде толкоз подвластна от един човек, както ти си от мен, без значение какъв брой доста я обича (и ще я обича).

Но най-много желая да си намериш работа, с цел да се усещам обичан и не чак толкоз уединен.